МЕЧТИ се основава на методологията дигитални истории: дигиталното разказване на истории е комбинация от трансформиращо (или трансформационно) учене и местна педагогика и нейните различни измерения: психологически (промени в разбирането на себе си), на убежденията (ревизия на системата на вярвания) и на поведението (промени в начина на живот). Фокусът обаче не е върху рационалния подход, а върху едно отражение чрез визуално разказване на истории.
Методологията има за цел да даде възможности на възрастните учащи на принципа на достойнство и уважение. Педагогиката практикувана на място, насърчава ученето, което се корени в това, което е местно. Основаното на място образование често е практически, базирано на проекти и винаги е свързано с нещо в реалния свят. Възрастните обучаващи се, които започват този проект, събират историите от собствената си среда, ползвайки реалните си преживявания, за да направят дигитална история. Хората са поканени да намерят и изяснят своята история, да мислят за нея, какво означава и какво са научили от това прозрение. Това им помага да осъзнаят емоционалното въздействие и резонанс, която историята им има. Разказването на историята помага тя да се обективизира и емоционалното зареждане с което тя е свързана, става по-осезаема.
Най-мощният аспект на процеса е споделянето на историите с по-голяма аудитория. По този начин възрастните учащи, се трансформират в овластени участници, които избират да изложат своите истории, за да повишат осведомеността и да помогнат на другите. Актът на публикуване на историята на човек, опитвайки се да повлияе на равнопоставена аудиенция да направи същото и да не се мълчи за проблема или въпроса е важен фактор в този процес. Затова разпространението на историите е съществена част от проекта не само от партньорите, но и от възрастните обучаеми. В тази методология разказвачите остават собственици на историята си, избират какво и как да разкажат, само се ръководят от треньорите на семинара. Дигиталните разказвачи също така развиват историята технически, междувременно подобряват езиковите си възможности, както и уменията си за дигитална грамотност. Те научават нови начини за самоизразяване, важен фактор за самостоятелност.
During the DREAMS project we developed a toolkit in order to improve the communication between schools and illiterate parents. As most of the participants of this project are neither able to read or write, we have chosen to work with images and simple words. The teachers can attach one of the images in the school agenda of the student, in this way the parents will understand that their child is doing well at school or just not, and they should go talk to the teacher.
